NeoДачници-НТ Иван Вазов

Максим Горки

NeoДачници-НТ Иван Вазов
Максим Горки
Постановка и режисура: Иван Пантелеев
Драматург: Мирела Иванова
Сценография и костюми: Милена Пантелеева
Музика: Рашко Младенов
Фотограф: Росина Пенчева
Участват: Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов
Един от най-успешните български режисьори в чужбина – Иван Пантелеев, се завръща след 20-годишно отсъствие на родната театрална сцена. И не къде да е, а на Голяма сцена на Народния театър „Иван Вазов”, за да постави прочутата пиеса на Максим Горки „Дачници”.

„Дълго умувах как да променим заглавието и в крайна сметка с помощта на актьорите се спряхме на този работен вариант. „Дачници” е пиеса, много играна и поставяна в България, но това заглавие не означава абсолютно нищо, на български език такава дума не просто не съществува. Аз не си спомням у нас да е имало хора, които живеят по вилите си, тези „дачники”, както е на руски език. И така, към старата грешка, сега ние прибавяме още една. Като добавим и фонетичната близост с думата „неудачници”, получаваме един конгломерат от грешки. Който абсолютно точно отговаря на момента, в който сме се срещнали и работим. Заглавието „NeoДачници” няма претенции да звучи интелектуално, напротив – то има много общо с шегата, с недоразумението, с това живеене на кръстопът, когато една много стара култура, античната, се припокрива със символност от близкото минало и се получава нещо, което не е нито едното, нито другото.

Не зная защо хората имат предразсъдъци към Горки – той всъщност е много модерен автор, тъй като се занимава с едно общество в преход, в което никой не е подготвен за новото. Новото просто се надушва, то е като пролет, то е духът на утопиите, на надеждите, на момента, в който седиш пред прага със запретнати ръкави и не знаеш откъде да започнеш… Денят, в който на практика живеем и ние”, обясни Иван Пантелеев избора си на тази именно пиеса за завръщането си на родна сцена.

Подборът на Иван Пантелеев наистина включва едни от най-изявените имена от сцената на Народния театър – ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ИВАН ЮРУКОВ, ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, СТЕФАНИЯ КОЛЕВА, ДАРИН АНГЕЛОВ, ДЕЯН АНГЕЛОВ, ХРИСТО ПЕТКОВ, НИКОЛАЙ УРУМОВ И РАШКО МЛАДЕНОВ.

„Преди да избера актьорския състав, имаше един период, в който всяка седмица ходех по няколко пъти на театър, и така се спрях точно на тези имена. Щастлив съм, че имам възможността да работя с толкова добри и сериозни артисти, защото тук няма главни герои, а кръг от образи, това е ансамблова пиеса, която творим заедно. И аз ще съм най-доволен, ако на премиерата нямаме готов продукт, защото театърът не е продукт, а процес”, допълни Пантелеев.

Написана през 1904 г., „Дачници“ на Максим Горки не е нито трагедия, нито комедия. Жанровото й подзаглавие е „сцени“, а ние най-често я възприемаме като драма, в която по думите на един от героите „никой няма да умре”. Всички остават живи, но за някои животът е тежко бреме, а за други продължение на търсенето на „пътя към по-добър живот”. Всички герои в пиесата съществуват сред илюзиите за самите себе си и за околните и всъщност са се превърнали в комични герои, които Горки с тъга и сарказъм нарича „дачници”, т.е. временно пребиваващи на това място, прекарващи живота си тихо и безсмислено на вилата. Но в същото време вътре в себе си тези образовани, но нестабилни и неуверени в себе си хора, разбират, че този живот не ги устройва, че той не е истинският, но не са в състояние да променят нищо. Всички те са недоволни от настоящето си, което по думите на един от героите прилича на „чудовище, изискващо от тях жертви и невъзможни усилия”.

Иван Пантелеев е един от най-успешните български режисьори. Завършва Театрална режисура в НАТФИЗ, след което реализира проекти в София, Рига, Авиньон, Щутгарт, Цюрих, Люцерн и др. В Германия е режисьор в две от най-легендарните театрални пространства в Берлин – Дойчес театър и Фолксбюне. През 2016 г. постановката му „В очакване на Годо“ с участието на Самуел Финци беше представена и пред българска публика като част от платформата „Световен театър в София“.

05 Ноември, 19.00 (Голяма сцена)