ВПЕЧАТЛЯВАЩО ПРЕДСТАВЯНЕ  НА „ДВАНАЙСЕТА НОЩ” В СОФИЯ

ВПЕЧАТЛЯВАЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА „ДВАНАЙСЕТА НОЩ” В СОФИЯ

Препълнена зала на Сатиричния театър,  продължителни аплодисменти след  края на представлението,  много добри  отзиви на критици и театрали  - това бе атмосферата на гостуването на Русенския драматичен театър в София  на 25 април 2016 г. със спектакъла „Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир. Бяха аплодирани интригуващата  съвременна трактовка на  комедията на Шекспир, много добрата игра на русенските артисти, смесицата от забава и мъдрост  в спектакъла. Сред зрителите бяха критиците проф. Камелия Николова, проф. Виолета Дечева, проф. Георги Каприев, Ина Божидарова, Богдана Костуркова, Михаил Байков , Митко Новков, режисьорите проф. Здравко Митков, проф. Пламен  Марков, актрисата Параскева Джукелова, актьорът Иван Джамбазов  и др.

Гостуването на Русенския театър  с „Дванайсета нощ” бе  в рамките на Национална програма „Шекспир е жив” , провеждаща се в  София  от 19 до 30 април  и  посветена на 400-години от смъртта на великия драматург.
    
ДВАНАЙСЕТА НОЩ
от Уилям  Шекспир
  • превод Валери Петров
  • сценичен вариант и постановка Петър Денчев
  • художник  Елица Георгиева
  • музика Пламен Мирчев – Мирона
  • Участват: Венцислав Петков, Елена Нацариду, Александър Узунов, Мариана Бонева , Ивайло Спасимиров, Мариана Крумова,  Йовко Кънев, Иван Самоковлиев, Любомир Кънев, Ивайло Ненов, Кадри Хабил  

ДВАНАЙСЕТА НОЩ като упражнение по привидности
Петър Денчев

“Дванайсета нощ” е история за любовния копнеж и неговите трансформации, за бленуването като начин на живот и запълването на същностните липси и изживяването на живота като блян. Любовта тук не е непостижима, но не е и реалноста. Животът в Илирия отдавна е изтлял, превърнал се е в бленуване, където човек се влюбва в привидностите, но същността остава невидима. Затова “вчустването” е невъзможно. Това е история за желаната идентификация – да намериш онова, което обичаш, за да знаеш кой си. История на желанието за живот, което мъчително се е затворило в идеализираните представи, в кухия патос и неспособността за реални действия. И въпреки, че в подзаглавието “каквото пожелаете” има известна степен на избирателност, персонажите трябва да се откажат от илюзията за съвършенство – животът е толкова жесток, колкото е; и сме сами в него.

 
Всички новини