Както в „Пир по време на чума“ Пушкин/ или както в „Любов по време на холера“ /Маркес/ – тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия.
Срещу унизителния страх, неверието, ожесточението, глупостта и развалата, срещу проституцията с думите и празното дрънкане – да изправим на сцената „от упор“ силното слово на Миряна Башева, един апостол на съвременната българска поезия.
„Ако сме хора“ – да си припомним нейния ултиматум „за свобода, любов и смърт – това е друго нямаме“; да поемем болката на вселенската й душа; да се заслушаме в толкова живия и днес глас на поетесата – и да чуем как
…над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно надигат любопитни глави
Мислещите тръстики.
За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост.
За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие.
Надяваме се – и за зрителите на „Сфумато“
Маргарита Младенова
Автор: спектакъл, посветен на поезията на @Миряна Башева