The first performance in Ruse took place on 27th of December 1870. Back then, under the direction of the prominent Bulgarian revivalist, Ruse resident Todor Hadjistantchev, was presented “Повестта на Ружица”, драматизация от самия него по едноименния роман на Кристоф Шмид. Представлението се изнася в салона на известния за времето си хотел “Ислях-хане” от черковно-певческото дружество, чийто ръководител е бил Тодор Хаджистанчев. По-късно се играят и други популярни за времето си пиеси като “Многострадална Геновева”, “Малакова” от П. Р. Славейков, “Криворазбраната цивилизация” от Д. Войников и др. Сред участниците-артисти на тези прояви са били известни български революционери, живяли в Русе – Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Георги Икономов.

Участвали са и жени – Mariola Hadjistancheva (the first woman actress in pre-Liberation Bulgaria), Петрана Обретенова, сподвижничката на Левски и Ботев – талантливата актриса от емигрантския театър на Войников Тодорка Бакърджиева-Дългата коса, та дори и баба Тонка Обретенова. В тези първи театрални спектакли в Русе силно се е проявил възрожденско-револю-ционният патос на времето от Възраждането в България. В края на XIX век различни театрални дружества оформят динамичния театрален живот в града: Първо българско театрално дружество в Русчук (1879), Благодетелно дружество “Искра” (1880), Българско театрално-музикално дружество “Лира” (1891), Русенски театрален кръжок “Виктор Хюго” (1898). В това отношение важна роля изиграва и възрожденското читалище “Зора”.

От 1902 г. забележителната сграда, перла на русенската архитектура – Доходното здание – става основно място за изнасяне на представления. През 1907 година, след няколко-годишни спорове, русенските театрални дейци се обединяват и слагат началото на Градски театър в Русе, като артистичен ръководител става Александър Робертович, участвал в известната трупа на Матей Икономов “Съвремен театър”. Създаден е и театрален комитет от видни русенски граждани, а Общината започва да субсидира театралната дейност. През сезон 1910/1911 година за първи директор е избрана голямата българска актриса Роза Попова, която допринася за бързото професионализиране на състава. По време на директорството на изтъкнатата актриса се поставят спектаклите “Дамата с камелиите” от Ал. Дюма, “Вампир” от А. Страшимиров, “Катастрофа” от М. Грация, “Епидемия” от Им. М. Разсудов. Роза Попова играе централните женски образи в тези постановки, а останалите роли се изпълняват от артисти като Живко Оджаков, Васил Гендов, Сава Стоянов, Тодор Обрешков, Павлина Обрешкова, Парашкев Кожухаров и др. Това е и началото на бурен и динамичен професионален живот на русенската трупа.
On the 9th of April 1942, by decree of Tsar Boris III, the theatre was proclaimed as a state theatre, and since then it has been financed by the Ministry of Culture. This status remains to this day.
На сцената на Русенския театър са поставяни спектакли, които са оставили трайна диря в националното ни изкуство. Знаменателно и уникално явление в историята му е осъществяването на неговата сцена в продължение на 11 години – от 1992 до 2003 – на трилогия от пиесите на нобеловият лауреат, роден 1905г. в Русе, Елиас Канети – “Сватба” (1992), “Комедия на суетата” (1994), “Предопределените” (2003).