Това е история за хора, приковани към земята, но изгубили връзката помежду си. За изборите, които не могат да бъдат отменени. За злото, което не идва внезапно, а расте тихо – докато един ден не се превърне в съдба. „Татул“ е разказ за отровата на притежанието и за цената на човечността.
Защото понякога най-страшната трагедия не е в това, което губим, а в това, в което се превръщаме, докато се опитваме да го задържим.
В тази безпощадна история за страстите и слабостите на човешката душа Георги Караславов ни разказва как жаждата за притежание може да заличи границата между добро и зло и да превърне най-близките хора във врагове. Защото понякога най-страшната отрова не расте в земята. Тя покълва в човешкото сърце.