Първото представление в Русе се е състояло на 27 декември 1870 г. Тогава под ръководството на видния български възрожденец, русенеца Тодор Хаджистанчев, е представена „Повестта на Ружица“, драматизация от самия него по едноименния роман на Кристоф Шмид. Представлението се изнася в салона на известния за времето си хотел „Ислях-хане“ от черковно-певческото дружество, чийто ръководител е бил Тодор Хаджистанчев. По-късно се играят и други популярни за времето си пиеси като „Многострадална Геновева“, „Малакова“ от П. Р. Славейков, „Криворазбраната цивилизация“ от Д. Войников и др. Сред участниците-артисти на тези прояви са били известни български революционери, живяли в Русе – Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Георги Икономов.

Участвали са и жени – Мариола Хаджистанчева (първата жена-актриса в доосвобожденска България), Петрана Обретенова, сподвижничката на Левски и Ботев – талантливата актриса от емигрантския театър на Войников Тодорка Бакърджиева-Дългата коса, та дори и баба Тонка Обретенова. В тези първи театрални спектакли в Русе силно се е проявил възрожденско-револю-ционният патос на времето от Възраждането в България. В края на XIX век различни театрални дружества оформят динамичния театрален живот в града: Първо българско театрално дружество в Русчук (1879), Благодетелно дружество „Искра“ (1880), Българско театрално-музикално дружество „Лира“ (1891), Русенски театрален кръжок „Виктор Хюго“ (1898). В това отношение важна роля изиграва и възрожденското читалище „Зора“.

От 1902 г. забележителната сграда, перла на русенската архитектура – Доходното здание – става основно място за изнасяне на представления. През 1907 година, след няколко-годишни спорове, русенските театрални дейци се обединяват и слагат началото на Градски театър в Русе, като артистичен ръководител става Александър Робертович, участвал в известната трупа на Матей Икономов „Съвремен театър“. Създаден е и театрален комитет от видни русенски граждани, а Общината започва да субсидира театралната дейност. През сезон 1910/1911 година за първи директор е избрана голямата българска актриса Роза Попова, която допринася за бързото професионализиране на състава. По време на директорството на изтъкнатата актриса се поставят спектаклите „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма, „Вампир“ от А. Страшимиров, „Катастрофа“ от М. Грация, „Епидемия“ от Им. М. Разсудов. Роза Попова играе централните женски образи в тези постановки, а останалите роли се изпълняват от артисти като Живко Оджаков, Васил Гендов, Сава Стоянов, Тодор Обрешков, Павлина Обрешкова, Парашкев Кожухаров и др. Това е и началото на бурен и динамичен професионален живот на русенската трупа.
На 9 април 1942 г., с указ на цар Борис III, театърът е обявен за държавен, като оттогава се финансира от Министерството на културата. С такъв статут той е и до днес.
На сцената на Русенския театър са поставяни спектакли, които са оставили трайна диря в националното ни изкуство. Знаменателно и уникално явление в историята му е осъществяването на неговата сцена в продължение на 11 години – от 1992 до 2003 – на трилогия от пиесите на нобеловият лауреат, роден 1905г. в Русе, Елиас Канети – „Сватба“ (1992), „Комедия на суетата“ (1994), „Предопределените“ (2003).